Бялата стая

София, 60-те години на ХХ век. Ученият Петър Александров лежи в болница тежко болен. Дългите часове, проточили се в самота между четирите стени, го карат да размишлява за себе си, за живота и всички онези неща, които са му се случвали през годините, добри или лоши.

Спомня си за срещите с приятелите си Буби и Рина. Рина, с която изживява краткотраен романс, но все ще обича. Спомня си за неосъществената мечта - книгата му “Психология на чувствата” да види бял свят. За първата среща с бъдещата си съпруга Саша, тогава негова студентка.

За раждането на първородната му дъщеря и прекрасните мигове, които е имал със семейството си. Нахлуват и мрачните спомени за трагичната смърт на Саша и гибелта на неговите родители, загинали по време на бомбардировка над София през Втората световна война...